Трета постановка в историята на Варненската опера след интерпретациите на диригента Йоско Йосифов и режисьора Михаил Хаджимишев (1955) и на диригента Влади Анастасов и режисьора Кузман Попов (1974).

Шарл Гуно (1818 – 1893) композира своята творба в 5 действия, по либрето на Жул Барбие и Мишел Каре, следвайки сюжета от първата част на пиесата „Фауст“ – шедьовъра на великия немски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 – 1832), над която той работи близо 60 години.

Дебютът на операта в Париж под името „Фауст и Маргарита“ (1859) не е особено успешен, но 10 години след първото представление композиторът прави редакция, като заменя говорните диалози с речитативи и добавя нови музикални номера. Тази версия на „Фауст“ има своя втори възторжен дебют (1869), който ѝ проправя пътя към световната слава. 

„Характерни за Гуно са лайтмотивите, които се различават от Вагнеровите лайтмотиви със своята емоционална нишка и реминисцентни препратки. Лиричният, светъл, трептящ от нежност и надежда валс от първата среща между Фауст и Маргарита се появява отново в сцената с полудялата Маргарита. Ако в началото музиката е оптимистична, звънтяща, с повече инструменти, в тази сцена тя е носталгична, с различна динамика, пестеливо инструментирана. 

Първоначалният лайтмотив е вплетен в друга музикална нишка, навяваща предчувствие за раздяла. В тази съвсем различна естетика пианисимото на щрайха е толкова фино, сякаш ще се разпадне, то е като трептене в нищото“, обяснява диригентът Светослав Борисов музикалната естетика в шедьовъра на Гуно – първата творба от направлението френска лирична опера и едно от най-значителните произведения на френския музикален театър от втората половина на миналия век.

Известна със съвременните си режисьорски прочити, Вера Немирова сравнява Фауст с всеки от нас: „Фауст е търсещият човек, във всеки един от нас има по един Фауст, който търси смисъла на живота“. Нейната постановка, изградена с ярки театрални средства, се отличава с динамика и зрелищност, забележителни певчески постижения и ярки актьорски превъплъщения на Деян Вачков, Ирина Жекова, Илина Михайлова, Рейналдо Дроз, Гео Чобанов, Лилия Илиева – Михайлова и останалите солисти. 

Особено впечатлява хорът, издигнат до нивото на самостоятелно действащо лице, в чието поведение се оглежда съвременното общество с неговите стремежи и падения. За общото силно въздействие на постановката допринасят и театралните аудио интермедии на Стоян Радев (Мефистофел).