Операта „Русалка“, определяна от самия Дворжак като „лирична приказка за трагедията на влюбената в човешко същество русалка”, е типичен пример за късния романтизъм, който утвърждава силните емоции като източник на естетически опит, вдъхновява се от първичните енергии, природата и народното творчество. 

„Това е една великолепна опера – по славянски почувствана, изградена и написана. Заглавието също много подхожда на морската ни столица. Музиката в тази опера е изключително красива и емоционална, топла, гъвкава, приказно-чиста. Обичам емоционалната свобода и творческата самонадеяност на Дворжак. Трудна за реализация и ансамблово, певчески. Драматичността е овладяна и въпреки това звучи спонтанно. Звукът изисква много насищане и дълбочина, за да остане непринуден и въздействащ и в моментите на крехко фолклорно оцветяване“, разказва диригент-постановчикът Павел Балев.

„Русалка“ на Антонин Дворжак е дълбоко метафорично произведение, което представя драматичен сблъсък между природния и човешкия свят, разказвайки за трагичната съдба на водната нимфа, която напуска своята стихия в името на любовта, но не успява да се впише в новата си реалност. 

Чрез трагичната съдба на своята героиня, операта поставя въпроси за границите между световете – природен и човешки, материален и духовен, вечното и преходното. Първоначалното тълкуване на историята като сблъсък между два несъвместими свята, към днешна дата се разглежда и в по-широк контекст – като метафора за отчуждението на човека от природата, започнало с пълна сила с развитието на технологиите в началото на XX век – времето, в което е и създадена операта (1900)“, отбелязва в режисьорската си концепция Сребрина Соколова.