
ДОН ПАСКУАЛЕ
опера от Гаетано Доницети
ДОН ПАСКУАЛЕ
3 действия | 1 антракт

Творил в постоянна надпревара с Росини и Белини, Доницети (1797 – 1848) е един от тримата големи италиански романтици, чието белкантово творчество бележи разцвета на италианската музика в първите десетилетия на XIX век. Творбите му дишат с духа на новото време, звучат с народнопесенни интонации и не на последно място, разкриват най – добрите страни от таланта на певците.
Прочут с бързината и лекотата, с които композира, Доницети написва 64 – та си опера „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията – за 8. Резултатът е партитура, с единна драматургична концепция в стил опера – буфо, с богата мелодика и блестящи музикални номера, които публиката бурно аплодира на премиерата в Париж на 3 януари 1843 г. Композиторът е автор и на либретото по популярния в commedia dell’arte сюжет за стар ерген, който си търси млада жена, но бива измамен.
Жизнерадостната белкантова творба на Доницети оживява за четвърти път на варненската оперна сцена през 2023 г. Маестро Светослав Борисов пристига от Германия, за да надгради своя успех от предишния „Дон Паскуале“ (2015). „Дон Паскуале“ е добър мой познат, чудесно се разбираме. И аз, като него, обичам белкантовата музика, но не се концентрирам само върху нея, спектърът е много по – широк.

Лекотата, с която се възприема тази опера, е противоположна на нелеките усилия, които са нужни за нейната подготовка. Музикалната специфика изисква търпение, дори догматичност в изработване на детайлите. Изключително важно е всеки детайл да бъде изграден релефно, за да бъде възприет точно така и от публиката. Тези малки акценти интелигентно подчертават драматургията и за да бъдат изведени на преден план, те трябва не просто да се изсвирят, а да бъдат изградени и поставени точно там, където им е мястото. То е като игра на танц, в която всяка стъпка, всяка мимика, всеки жест са от значение“, обяснява маестро Борисов.
„Палитрата от нюанси в характеристиките на героите придава плътност на драматургичното действие, прави интригата многопластова и става основа на недоразуменията и комичните ситуации, в които изпадат героите. Основна в нашия спектакъл е темата за правотата и правилния избор. Това е сериозен проблем в човешките взаимоотношения, но в прекрасната опера на Доницети тази проблематика е представена с огромна лекота, с хумор и самоирония, благодарение на музиката. Във всяка нота, всеки динамичен и темпови акцент е вградено сценичното действие. Всичко в изказа е сбито, синтезирано и няма нищо излишно. Важна е актьорската игра, пластиката на движение и високото певческо майсторство“, допълва режисьорката Сребрина Соколова.
История на създаването
Темата за стар ерген, който иска да си намери млада жена, но бива измамен е много популярна още от времето на commedia dell’arte и е използвана като сюжет от много композитори на комични опери. Доницети взима сюжета от комичната опера „Сър Маркантонио“ (1810) от Стефано Павези по комедията на Анжело Анели. Това е неговата 64-та опера, от общо 66 (според някои изследователи броят на оперите е 72, като в тази цифра са прибавени и новите редкции на някои от творбите).
Доницети написва лично либретото на „Дон Паскуале“. Той го преработва значително спрямо това на първоизточника, като съкращава голяма част от персонажите. Независимо от това, че по това време Доницети се възстановява от тежко заболяване, той написва музиката на операта с невероятна бързина – само за осем дни.
Премиерата на „Дон Паскуале“ се състояла на 3 януари 1843 в Театър Италиен – Париж с огромен успех. Първата постановка в Италия е на 17 април 1843 в миланската Ла Скала. В първата за Виена постановка на „Дон Паскуале“, състояла се месец след тази в Ла Скала (14 май 1843), Доницети прибавя прочутия комичен дует между Дон Паскуале и доктор Малатеста „Cheti, chetiimmantinente”.









































































