Сребрина Соколова – режисьор

„Още в началото, когато започнах да работя по „Риголето“, реших, че основната тема, която ще засегна, е за маската. 

Маската, която всеки един си слага пред обществото и която го прави част от това общество, но доколко тази маска е част от самите нас... Знак ли е за нашата отрицателна същност, дали ни променя или може би дори ни изражда... И ако сме се примирили с маската, ако сме я приели, макар и да не е толкова близка до същността ни, какви са последствията... 

Всичко това искаме да разкажем с нашия „Риголето“. Защото „Риголето“ е не само заглавието, а историята на Риголето, който е приел да бъде шут. Под маската на шута той ежедневно става свидетел на неща, които той самият отрича. 

Риголето има други ценности и ревниво ги пази. Тази идея е дадена чрез действието, мизансцена, сценографията, костюмите, мапинга – навсякъде проличава  двойствеността на героя. 

Противоречието води в крайна сметка до огромната трагедия на Риголето, който става причина за убийството на дъщеря си.“ 

Юлияна Караатанасова – музиковед

„Риголето – тази изключителна роля във Вердиевото творчество, очертаваща образ, изтъкан от противоречия, е предизвикателство както певческо, така и актьорско за всеки изпълнител. Гласово и технически Пламен Димитров бе безупречен – истинско удоволствие за публиката. Неговото пеене бе с ясна дикция и фразировка с богати темброви нюанси и необходимите емоционални напластявания. В изграждането на образа той акцентира не толкова върху арогантната злост на придворния шут и жаждата за отмъщение, колкото върху благородните черти и любящото бащино сърце, върху човешката склонност и страх от възмездие.

Една прекрасна Джилда представи сопраното Ирина Жекова – също водеща солистка на Варненската опера. Младата певица усърдно и постоянно изгражда своето певческо амплоа, усъвършенствайки пеенето си в Италия и трупайки репертоар. Елегантна певческа фраза и звукоизвличане, лекота и музикалност, естественост и вглъбена предварителна работа върху образа са малка част от постиженията ѝ в тази роля. Всички певчески предизвикателства в партията на Джилда просто не съществуваха за сопраното, чийто великолепен тембър е наслада за слушателя.“