Атила е последният и най – могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 г. до смъртта си през 453 г. най – голямата европейска държава по това време. При неговото управление хуните са най – голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Орлеан преди да бъде спрян в битката при Шалон и прогонва западния император Валентиниан ІІІ от собствената му столица Равена. Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура от европейската история. В Западна Европа хунският вожд е запомнен като символ на жестокостта, яростен варварин и враг на цивилизацията.

Операта „Атила“, една от ранните творби на Джузепе Верди, е създадена през 1844 – 1845 г. Либретото на Темистокле Солера и Франческо Пария Пиаве, базирано на известната драма на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”, не се придържа строго към хронологията на събитията от края на Римската империя, а по – скоро служи за основа на красиви арии, ансамбли и хорови сцени. Прологът връща зрителя в 426 г., когато Атила, „Бичът божи”, завладява и опожарява римския град Акуилея. Дъщерята на градоначалника и предводителка на амазонките Одабела, която е взета в плен, моли хунския вожд да й върне меча. 

Той й подава своя меч и този символен жест дава завръзката към целия сюжет. Римският генерал Ецио, стар противник на Атила, към когото той все пак изпитва респект, му предлага да запази целия свят за себе си, но да остави Италия на италианците. Атила, разбира се, отхвърля подобно мирно споразумение. Паралелно с военния конфликт се оформя и любовният триъгълник между Атила, Одабела и нейния годеник, офицера Форесто. Младата жена се заплита в сложни взаимоотношения с политическите мъже, но за да докаже верността към родината, накрая забива кинжала в гърдите на Атила.

Премиерата на операта на 17 май 1846 г. в театър „Ла Фениче” във Венеция предизвиква абсолютен фурор, а фразата „Ти ще имаш света, остави Италия на мен” взривява залата. „Атила” повдига патриотичния дух на италианците в епохата на национално възраждане и борбата за обединение и освобождение. Публика и критика са единодушни, че това е най – добрата творба на Верди. Но да не забравяме, че годината е била 1846, „Атила” е едва деветата опера на композитора и от нея до последната „Фалстаф” ще измине близо половин век, в който Верди ще сътвори още и още прекрасна музика.