„Манон Леско“ 2017 е втората постановка на това заглавие в историята на Държавна опера Варна. Първата варненска постановка на „Манон Леско“ е имала своята премиера на 7 юни 1963 г., под диригентството на Йоско Йосифов, режисьор Драган Мицов, с Яна Кючукова – Манон, Михаил Зидаров – Леско и Тодор Костов – Де Грийо.

Маестро Ян ван Маанен

„Манон Леско“ е първата опера на Пучини, която се радва на голям успех, много по-голям, отколкото предишната „Бохеми“. Композиторът среща известни трудности при написването й, тъй като се налага да работи едновременно с няколко либретисти. Интересно е, че използва части от предишни свои произведения като Messa di Gloria или творби като „Хризантеми“, Скерцо за оркестър и няколко менуета, които лесно се разпознават в партитурата на „Манон Леско“. За Пучини е било много важно да намери друго музикално звучене, различно от това на великия Верди, който е бил все още жив по това време.

Образите в операта са много човечни. Манон, която не може да избере между любовта и лукса и това предопределя съдбата й; Де Грийо, който е толкова влюбен в Манон, че се жертва за нея и Леско, братът, който е доста странен и се опитва да направи, каквото трябва, но само когато то е изгодно за самия него. Пучини изпълва „Манон Леско“ със силни емоции – страст, радост, скръб, а на отделни места и със скучна, скучна музика, за да ни покаже отегчението на Манон от луксозния живот.

Изпитвам удовлетворение, когато солистите и оркестърът са способни да изразят пред публиката всички тези характеристики, за които споменах преди малко, използвайки нотите и думите, които Пучини ни е оставил. Като диригент не се изживявам като диктатор, който разпорежда какво трябва да се направи. Аз съм само един от музикантите, който се опитва да дава насоки на група от приятели – музиканти, за да вдъхнем всички заедно истински живот на музиката на Пучини.

Режисьорът Александър Текелиев

Пучини в цялото си творчество акцентира върху свободната любов, любовта, необременена от семейни окови. Да вземем например „Тоска“, която живее с Карадоси на семейни начала в онзи католически Рим, когато подобно нещо е било абсолютно недопустимо. „Манон Леско“ по същия начин, дори и „Мадам Бътерфлай“, да не говорим за „Бохеми“, където има две двойки с такива връзки. Композиторът, както се знае, цял живот е живял с една жена, без сключен брак и този факт очевидно намира ярко отражение в произведенията му.

Пучини е един от любимите ми композитори и един от най – големите драматурзи в оперната класика. Изключителен оркестратор, при него не може да намериш статика и онова, което се случва в оркестрината е в пълен синхрон със случващото се на сцената. Това упражнява едно комплексно въздействие върху публиката. „Манон Леско“ е много ефектна опера с изключително красива музика, вътре буквално всеки музикален момент е шедьовър.

Радостина Николаева – Манон

Изпитвам голям сантимент към тази героиня, която заема специално място в сърцето ми. Тя е сложна за интерпретация както във вокално отношение, така и като наситеност на сценично присъствие, особено във второ действие, също и като сценична реализация.

Манон принадлежи към трагичните образи в оперната съкровищница. В последното действие тя очаква да намери щастието си в Новия свят, но това се оказва един трагичен финал в жизнения й път. Вълшебната музика на Пучини звучи актуално и днес.

За мен е голямо вълнение да изпълнявам ролята на Манон и се радвам, че това ще се случи във Варна и в Летния театър на Варна.