Жак Офенбах /1819 – 1880/ е именит френски композитор, виолончелист и диригент от немски произход, един от основоположниците на оперетата и типичен представител на романтизма в европейската класическа музика. Автор е на над 100 музикално – сценични произведения, предимно оперети. Творчеството му се отличава с гениална мелодическа красота, с изящността си, с булеварден парижки жаргон, остроумен скептицизъм и сарказъм, присъщ на епохата. Творбите му са изпълнени с виталност и грация, с иронични политически намеци, на които времето не е отнело свежестта и актуалността им. Произведенията му са пищни, с динамика, с масови сцени и ефектна зрелищност.

1858 е годината на раждането на жанра оперета. Офенбах става директор на театъра „Буф – Паризиен“ (Bouffes – Parisiens), а по-късно се превръща в негов собственик. Така той може свободно да представя своите произведения. В своя театър той работи не само като композитор, но и като режисьор – постановчик, директор, диригент, съавтор – либретист. Първия си грандиозен успех Жак Офенбах печели с оперетата „Орфей в Ада“, поставена през 1858 година и издържала 288 поредни представления. За двадесет години само в Париж се изпълнява деветстотин пъти. Следват редица други оперети, които завладяват публиката и носят огромна слава на своя създател – „Хубавата Елена“ (1864), „Синята брада“ (1866), „Парижки живот“ (1866), „Херцогиня Геролщайн“ (1867), „Перикола“ (1868) и много други. Тези оперети донасят за голяма слава на своя автор. Последното му произведение е операта „Хофманови разкази”.

„Хубавата Елена“ е пародия на Троянската война , музикално – саркастично произведение,чийто патос е бил насочен към двора на Наполеон III и неговата красива, капризна съпруга Евгения Монтихо. Пренасяйки действието сред събития и лица от Омировата „Илиада“ , оперетата на Офенбах остава класическа сатира и метафора на актуалните проблеми за всяка епоха.

Композиторът представя тази своя творба като един истински шедьовър на директорите на театър „Вариете“ в Париж и се оказва прав. Премиерата й на 17 декември 1864 г. с Хортенз Шнайдер и Жозе Дюпюи в главните роли, бележи изключителен успех и според публиката, и според музикалните критици. Всички до такава степен я обикват и й се наслаждават, че – безпрецедентен случай! – тя бива играна 700 пъти последователно. Следват премиери на „Хубавата Елена” във Виена (1865), Берлин (1865), Лондон (1866) и в Чикаго – година по-късно, през 1867 – ма. Серия от спектакли на творбата има и в Ню Йоркската опера – от 13 април 1871 г.

Поставена е за първи път в България през 1921 г. като „Прекрасната Елена“ – в превод на Хенри Левенсон и постановка на известния драматичен актьор и режисьор П. К. Стойчев, на сцената на тогавашния столичен „Свободен театър“. 

Признание на класическо репертоарно заглавие за българската музикална сцена, „Хубавата Елена“ постига в средата на 30-те години – с бляскавата постановка на режисьора Христо Попов (в сътрудничество с диригента Мойсей Маркович Златин и художника Пенчо Георгиев) в Народната опера.